Нашият Стандарт -Октомври 2023

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН КИРГИЗ

През януари 2022 г. в завода за санитарна керамика стартира проект, свързан с назначава нето на работници от други държави и по-точно Киргизстан и Узбекистан. С едни от първи те групи постъпи и ТУНУКБЕК ТАРИЕЛЕВ . Той е от хората, които грабват околните с ведрото си излъчване, а жаждата му за знания го отвежда на най-различни точки по света, различни от неговата култура. Тунукбек напусна колектива, за да покорява нови върхове и да продължи образованието си. За краткото време в България и работата в компанията е създал положително впечатление и желае да го сподели с нас. Сподели нещо за себе си, пред стави ни се: Казвам се Тунукбек Тариелев и съм от Киргизстан. Работих в Завода за санитарна керамика като машинен оператор на ПЛ 1-3 – зона преди сушене, в екип Д. Какво те доведе в България? Откъде разбра, че компанията набира работници и беше ли чу вал нещо за страната, преди да дойдеш тук? Идеята ми беше да започна ра бота в България, в сферата на туризма, за период от 4 до 6 ме сеца. Но тъй като сезонът беше към края си, агенцията за подбор ми предложи друга алтернати ва - работа в “Идеал Стандарт”. Цялата Общност на независи мите държави (ОНД) познава България, защото беше основен доставчик на пипер по време на управлението на Съветския съюз. Мелничките за черен пи пер, които ползвахме, също ид ваха от България. Разказвали са ми, че през 70-те години на ми налия век, Съветският пазар е бил завладян именно от българ

ските мелнички, произвеждани в гр. Ловеч, под името „Елтос“.

ковата бариера. Това причиня ваше неудобства между мен и колегите ми, защото има дос та терминология в процеса на работа и понякога не е доста тъчно само да владееш руски език. Като цяло смятам, че бър зо усвоих работата, но това се дължи както на добрия ми на ставник Стефан Демерджиев, така и на ръководителя на екипа Владимир и колегите, които ми помогнаха за това. Разбира се, в началото правех грешки и не се справях добре, но с тяхна по мощ успях да се коригирам и да стана добър в работата си. Успя ли да посетиш забележи телности в България и кои от тях ти направиха най-силно впечатление? Да, успях и благодаря на моите приятели в България за това, че ни показаха забележително стите, красивите кътчета и ни запознаха с местната кухня. Бях приятно изненадан, че бъл гарите почитат своите тра диции и култура, включително и младите хора. Всички българ ски познати, приятели и колеги ни показаха невероятни места. Най-много ме впечатлиха град Велико Търново и етнографски музей „Етър“, които ни показа ха Антон и Пламен от „Бяла ин спекция“ и ръководителят на екипа ни. Изключително много им благодаря за това. Би ли се върнал отново в Бъл гария след време и какво ще по желаеш на колегите си от заво да за санитарна керамика? Определено бих се върнал. Видях много предимства и възможнос ти в България. Хареса ми при родата и хората. На колегите пожелавам да бъдат здрави, ус михнати и да имат много пово ди за радост!

Какви са първите ти впечатле ния от България и какво те из ненада най-много? Първите ми впечатления са, че в България начинът на живот е спокоен, приятелска атмосфе ра, отзивчиви хора, гостопри емство, исторически места, красива природа и приятен кли мат. Бях изненадан, че сте успе ли да съхраните историческите си сгради от различните епохи. Харесва ми, че пазите тради циите си и че всеки българин познава фолклора. Като цяло имахме много объркващи, но за бавни истории. Например кима нето на глава при вас е различно, а на руски „направо“, всъщност означава „надясно“ а не „напра во“, както е на български. След такова упътване неволно може да се отправите на дълго и въл нуващо пътуване до непознати места, както се случваше и при нас доста често. Да, намерих много добри прия тели. Сред тях има българи, кир гизи, узбеки и украинци. С много от тях общувам и до днес. Ко гато пристигнахме ни чакаше преводачът Стефан Мандалов, който ни помагаше по време на целия престой и в личен и в професионален план. С колегите беше трудно, заради езиковата бариера, а и мисля, че и на тях им беше странно да работят с мен, тъй като бях първият ази атец в тази група. Но с тече ние на времето станахме добри приятели и страхотен екип. Какво беше най-трудно в про цеса ти на адаптация? Най-трудно ми беше заради ези Намери ли приятели сред коле гите и как те приеха те?

24

Нашият Стандарт