Our Standard 2023 Easter Edition

Арт

Христовото Възкресение –

празник на празниците, които носят надежда, вяра, упование в едно по-светло бъдеще

Творческо есе на Зорница Иванова

Би ли могъл човек да е щастлив, ако не храни поне една надежда, би ли могъл да бъде щастлив, ако не вярва и би ли могъл да бъде щастлив, ако не обича или не бива обичан? Надежда, В-я-р-а – чувате глас, които изрича тези думи някъде около вас? Думи поредни, думи с мисъл, думи безцелни… Кога за момент „спряхте“? И „чухте“? Какво говорят словата? Какъв смисъл носят? Какво носят за мен, за теб, за тях, за всички нас? Вяра! Дълги години наред се опитвам да открия отговор, дълги години градя значението за мен самата, лутайки се да открия силата й, толкова могъща. Вярата, макар и нематериална, в този материален свят винаги е била искрицата надежда, надежда живот за света, в който живеем, за хората, които живеят, за мен самата. Моята вяра винаги е била нещото, което ме е карало да продължавам напред и е така до ден днешен. Тя винаги ми е давала сили да действам - когато съм несигурна в себе си, когато съм объркана и най-вече, когато се почувствам уплашена, несигурна и слаба. И точно в такива моменти се замислям и осъзнавам колко отчаяно се нуждая от нея. Обикновено вярата е насочена "навън", но тя може да бъде вяра в себе си. По света има много и различни хора, които са уникални и всеки един от нас е свободен да вярва в това, което пожелае, според собствените си виждания и убеждения. Дали ще вярваме в определена идея, в доброто и справедливото, в Бог, в утрешния ден, в близък човек, или идол, или в себе си е без значение. Важното е, че вярата придава смисъл на човешкия живот и ни помага да вървим напред дори и в най-трудните моменти.

Всеки един от нас е преминавал през периоди, в които ни се струва, че надежда няма, че всичко е против нас. Дори ни се струва, че светът изглежда като пълна недомислица, в която ние се лутаме, опитвайки се да намерим себе се. Свят, в който лично на мен ми се иска, да мога спокойно да кажа, че вярата е най-вече доверие и надежда, което е заложено вътре в нас още от началото на съществуване ни. "Докато има живот, има и надежда; и докато има надежда, има живот. " прочетох някъде и като че ли е точно така. Няма човек, който да не носи вярата в съществуването си. Както няма човек, който да вярва във всичко, така и няма човек, който в абсолютно нищо да не вярва. Вярвайте! Имаме това право. Първо в себе си, после в това, за което се борим. Ако се провалим, можем да се изправим и започнем отново и пак да вярваме. Важното е, че нашата вяра придава смисъл, дава пример на нашите деца. Трябва да се надяваме, да мечтаем, вярваме, че всичко е постижимо. Някои ще кажат прекалено смело е да вярваме и мечтаем, други ще кажат че тя е само за силните, трети ще мислят, че Вярата е преходна… Нека. Нека сведем глава пред Възкресението, целунем Божията ръка и тя ни благослови… за здраве, вяра и надежда. "Думата, която Господ е изписал на челото на всеки човек е Надежда." Виктор Юго.

20

Нашият Стандарт